13-ият знак на зодиака и мистерията около него
Днес ви припомняме всички детайлности за " 13-тия знак от зодиака ", за който към момента не може да се реализира консенсус в областта на астрологията.
Тъкмо се поуталожат пристрастеностите и някой вземе, че възобнови нервността към тринайсетия знак на зодиака, която стартира да циркулира в интернет пространството.
Говори се, че съдбовният знак е Змиеносец, съвзездие, което се намира сред Скорпион и Стрелец.
Ще се опитам да хвърля малко светлина върху този притеснен въпрос.
Краткият отговор е, че в астрологията няма 13-и зодиакален знак.
А дългият е следният:
Всичко стартира с астронома Парк Канкъл, който преди 5-6 години тържествено афишира, че съществува един спомагателен знак. Следователно астролозите са невежо племе, което изобщо не е наясно със съзвездията. Те просто употребяват неверен зодиак!
Да, но не. По сходен метод може да се изкаже само човек, който в никакъв случай не си е направил труда да се запознае с астрологията и нейните базисни концепции.
Първо, астрономите следят съзвездия, т.е. скупчвания от закрепени звезди, подредени по избран метод от позиция на нашата вероятност и по тази причина наричани още астеризми.
Астрологията не работи със съзвездия, а със зодиак от 12 знака.
Това, което астрономите, непрочели и ред астрология, не схващат, е, че зодиакът, употребен от западната астрология, се основава на сезоните, а не на съзвездията. От своя страна сезоните са резултат от наклона на земната ос в орбитата на планетата ни към Слънцето. Когато Слънцето пресече екватора в посока на север, имаме пролетното равноденствие, което е началото на знака Овен - стартира пролетта в северното полукълбо.
Всеки зодиакален знак заема 30 градуса по еклиптиката или окръжността на хороскопа. Докато съзвездията са с най-разнообразни размери и мъчно може да се дефинира къде е началото и края на всяко.
Зодиакът на западната астрология се назовава тропически. Той не съответствува със съзвездията. Някога е съвпадал - преди към 2000 години, когато астрологията била в развой на образуване като просвета и изкуство, само че от този момент се е развила. Това съвпадане се случва на всеки 25,800 години, което е продължителността на един прецесионен цикъл. Прецесия се назовава вибриращото придвижване на земната ос, което провокира нейното изместване - също като пумпал. Това изместване е причина за изместване на точката на пролетното равноденствие.
За западната астрология зодиакът е алегоричен конструкт. Той съдържа в себе си груповия опит на човечеството, насъбран във взаимоотношението му с природата, социума и личната си душeвност. Всеки един знак съставлява архетипно положение на веществото, силата и житейските процеси. Най-простичко казано, в Овен нещата пораждат и се зараждат непринудено с зов за живот, в Телец те се утвърждават, добиват форма и телесност, в Близнаци стартират да обменят между тях в блян към (себе)познание, и така нататък
Зодиакът съществува във формата, в която го познаваме, само и единствено гледан от Земята. Той няма справедлива действителност, тъй като не би съществувал от вероятността на друга планета в нашата вселена.
Зодиакът преставлява динамичен енергиен пръстен към Земята, формиран от проекциите на хомо сапиенс, които съставляват неговия вътрешен душевен опит - мечти, усеща, очаквания, търсения и битки, отразени в цялостната митология на човечеството. На небето индивидът виждал Телеца, знак на богинята майка от ерата на матриархата, Овена - животното настойник на войнствените номадски племена, които посичат богинята и постановат религиите на войнствения бога татко. Там откриваме и историята за Кастор и Полукс в Близнаците...
Следователно зодиакът има своята стойност като портала, през който галактическите послания биват превеждани на езика на универсалната човешка умелост в цикличност и развиване. Той е границата, където земната природа и вселенската природа се срещат.
Някога индивидите, до момента в който си разказвали истории под осеяното с ярки звезди нощно небе, виждали облици и картини по неговата корав, а точно съзвездията водели ръката на въображението им. Затова и в астрологията съзвездията съставляват по-скоро насочна точка за наименуване на зодиакалните знаци и за синхроничната корелация сред придвижването на планетите на фона на зодиака и човешките прекарвания.
И по този начин - фактът, че еклиптиката закача и съзвездието Змиеносец, не е съображение да го считаме за 13-и знак на зодиака.
Тъкмо се поуталожат пристрастеностите и някой вземе, че възобнови нервността към тринайсетия знак на зодиака, която стартира да циркулира в интернет пространството.
Говори се, че съдбовният знак е Змиеносец, съвзездие, което се намира сред Скорпион и Стрелец.
Ще се опитам да хвърля малко светлина върху този притеснен въпрос.
Краткият отговор е, че в астрологията няма 13-и зодиакален знак.
А дългият е следният:
Всичко стартира с астронома Парк Канкъл, който преди 5-6 години тържествено афишира, че съществува един спомагателен знак. Следователно астролозите са невежо племе, което изобщо не е наясно със съзвездията. Те просто употребяват неверен зодиак!
Да, но не. По сходен метод може да се изкаже само човек, който в никакъв случай не си е направил труда да се запознае с астрологията и нейните базисни концепции.
Първо, астрономите следят съзвездия, т.е. скупчвания от закрепени звезди, подредени по избран метод от позиция на нашата вероятност и по тази причина наричани още астеризми.
Астрологията не работи със съзвездия, а със зодиак от 12 знака.
Това, което астрономите, непрочели и ред астрология, не схващат, е, че зодиакът, употребен от западната астрология, се основава на сезоните, а не на съзвездията. От своя страна сезоните са резултат от наклона на земната ос в орбитата на планетата ни към Слънцето. Когато Слънцето пресече екватора в посока на север, имаме пролетното равноденствие, което е началото на знака Овен - стартира пролетта в северното полукълбо.
Всеки зодиакален знак заема 30 градуса по еклиптиката или окръжността на хороскопа. Докато съзвездията са с най-разнообразни размери и мъчно може да се дефинира къде е началото и края на всяко.
Зодиакът на западната астрология се назовава тропически. Той не съответствува със съзвездията. Някога е съвпадал - преди към 2000 години, когато астрологията била в развой на образуване като просвета и изкуство, само че от този момент се е развила. Това съвпадане се случва на всеки 25,800 години, което е продължителността на един прецесионен цикъл. Прецесия се назовава вибриращото придвижване на земната ос, което провокира нейното изместване - също като пумпал. Това изместване е причина за изместване на точката на пролетното равноденствие.
За западната астрология зодиакът е алегоричен конструкт. Той съдържа в себе си груповия опит на човечеството, насъбран във взаимоотношението му с природата, социума и личната си душeвност. Всеки един знак съставлява архетипно положение на веществото, силата и житейските процеси. Най-простичко казано, в Овен нещата пораждат и се зараждат непринудено с зов за живот, в Телец те се утвърждават, добиват форма и телесност, в Близнаци стартират да обменят между тях в блян към (себе)познание, и така нататък
Зодиакът съществува във формата, в която го познаваме, само и единствено гледан от Земята. Той няма справедлива действителност, тъй като не би съществувал от вероятността на друга планета в нашата вселена.
Зодиакът преставлява динамичен енергиен пръстен към Земята, формиран от проекциите на хомо сапиенс, които съставляват неговия вътрешен душевен опит - мечти, усеща, очаквания, търсения и битки, отразени в цялостната митология на човечеството. На небето индивидът виждал Телеца, знак на богинята майка от ерата на матриархата, Овена - животното настойник на войнствените номадски племена, които посичат богинята и постановат религиите на войнствения бога татко. Там откриваме и историята за Кастор и Полукс в Близнаците...
Следователно зодиакът има своята стойност като портала, през който галактическите послания биват превеждани на езика на универсалната човешка умелост в цикличност и развиване. Той е границата, където земната природа и вселенската природа се срещат.
Някога индивидите, до момента в който си разказвали истории под осеяното с ярки звезди нощно небе, виждали облици и картини по неговата корав, а точно съзвездията водели ръката на въображението им. Затова и в астрологията съзвездията съставляват по-скоро насочна точка за наименуване на зодиакалните знаци и за синхроничната корелация сред придвижването на планетите на фона на зодиака и човешките прекарвания.
И по този начин - фактът, че еклиптиката закача и съзвездието Змиеносец, не е съображение да го считаме за 13-и знак на зодиака.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ